Българското законодателство предвижда три вида телесни повреди – тежка, средна и лека телесна повреда. Те са регламентирани като престъпления в особената част на Наказателния кодекс – чл. 128 и следващите от НК.
Телесните повреди причиняват вреди на пострадалото лице. Вредите могат да имат различно естество.
В настоящото изложение ще се спрем на въпросите, касаещи обезщетяването на вреди, вследствие на нанесени телесни повреди от побой, включително какъв е редът за тяхното претендиране, както и особености на производствата.
Видове вреди.
Всяко телесна повреда причинява вреди. Степенуването на телесните повреди от законодателя е поставено в зависимост от конкретното нараняване, което е претърпяно от пострадалия. По своето естество вредите биват имуществени и неимуществени.
1.1. Имуществени вреди.
Правната доктрина определя имуществените вреди като всички неблагоприятни имуществени последици на даден факт. Имуществените вреди от своя страна се делят на претърпени загуби и пропуснати ползи.
Претърпени загуби са всички разходи, които пострадалият прави, за да възстанови състоянието от преди произшествието. Това са разходи за поправяне на автомобила, разходи за лечение и други.
Пропуснатите ползи са вреди, които се изразяват в невъзможността да се увеличи имуществото на пострадалия. Тази невъзможност е в пряка причинно – следствена връзка от произшествието. Примери за пропуснати ползи са невъзможността да се реализира доход от определена дейност. Пропуснатата полза трябва да бъде доказана със сигурност. Това означава, че една претенция за обезщетяване на пропусната полза не може да се основава на евентуално предположение, че определен доход е щял да бъде реализиран. В тази насока са и задължителните тълкувателните постановки на ТР 3 от 13.01.2023 г. ОСГТК ВКС. В диспозитива на решението върховните съдии приемат, че “причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение”.
1.2. Неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са претърпените от пострадалия и/или негови близки болки и страдания. Имуществените вреди могат да бъдат поправени в натура или да бъдат възстановени парично. Един увреден автомобил може да бъде ремонтиран или да бъде заплатена паричната стойност на щетите на собственика. При неимуществените вреди ситуацията е различна. При тях обезщетение в натура не е мислимо поради тяхното естество. Тяхното обезщетяване е винаги парично. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предписва, че “обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост”. Понятието справедливост обаче не следва да бъде определяно като абстрактно понятие. Преценката на съда почива на всички факти и обстоятелства по делото. В тази насока са задължителните постановки на ППВС 4/1968 г. В него върховните съдии приемат, че “понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението”.
Ред за обезщетяване на вредите.
Телесните повреди са въздигнати в отделни състави на престъпления от нашия законодател. В зависимост от вида на телесната повреда, е предвиден различен ред за нейното преследване. Още от деня на събитието обаче пострадалият следва да ангажира правилно защитата си. На първо място следва да обезпечи медицинска документация, констатираща уврежданията на здравето, които е претърпял. На следващо място следва да уведоми за това разследващите органи – Прокуратурата или съответното районно полицейско управление.
Тежката и средната телесна повреда са престъпления от общ характер. Тези престъпления се преследват от Прокуратурата на Република България. При наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, прокурорът образува досъдебно производство – арг. от чл. 207, ал. 1 от НПК. В хода на производството, при наличието на предпоставките за това, извършителят може да бъде привлечен като обвиняем за извършената телесна повреда. След това се внася обвинителен акт в съда. В съдебното производство пострадалият може да се конституира като частен обвинител, като граждански ищец или и в двете процесуални качества. Именно гражданският иск в наказателния процес е един от механизмите за обезщетяване на претърпените вреди. Съдът обаче може да не допусне разглеждането на гражданския иск в наказателния процес. Тогава за пострадалия остава правната възможност да предяви иска си за разглеждане пред гражданския съд. Това може да стане преди или след влизане в сила на присъдата на наказателния съд. Наличието на влязла в сила осъдителна присъда обаче значително ще облекчи процеса на доказване по гражданското дело. Това е така, тъй като чл. 300 от ГПК “влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца”.
В съдебното производство следва да бъдат доказани обемът и интензитетът на вредите. Имуществените вреди, свързани с разходи за лечение и други, подлежат на доказване посредством документите, удостоверяващи съответните плащания. Неимуществените вреди подлежат на доказване посредством свидетелски показания или експертизи.
Обезпечение на иска.
Производствата по дела за обезщетение не се характеризират с особена бързина. В общия случай производството е триинстанционно. Често се получава ситуация, при която от депозиране на исковата молба до окончателно влизане на решението в сила изминава период от няколко години. През този период от време ответникът (причинител на увреждането) може да се разпореди със свое имущество, за да избегне удовлетворяване на претенцията на пострадалия. Именно за такива случаи законодателят е предвидил специална защита за пострадалото лице. Приложение може и следва да намери обезпечителното производство.
Регламентацията на обезпечителното производство е поместена в чл. 389 и следващите от ГПК. Обезпечение може да се предприеме както на бъдещ иск (преди предявяване на иска), така и когато вече е образувано делото.
Чрез обезпечението на бъдещ иск се допускат една или няколко обезпечителни мерки в полза на ищеца. Така е възможно още преди да е образувано делото да наложите запор върху банковите сметки на бъдещия ответник или възбрана върху негови недвижими имоти. По този начин ще се обезпечи сигурност, че докато делото за обезщетението е висящо, ответникът няма да се разпореди със своето имущество в полза на трети лица и по този начин претенцията да остане неудовлетворена.
Производствата за обезщетяване на претърпени вреди крият редица особености и юридически трудности, които всекидневно се поставят пред правоприлагането.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.