Домът би трябвало да е място на сигурност, доверие и подкрепа. За хиляди хора обаче той се превръща в пространство на страх, контрол и болка. Домашното насилие е проблем, който засяга хора от различна възраст, пол и социален статус, а последствията му оставят дълбоки емоционални, психически и физически следи.
Въпреки че темата все по-често присъства в обществения разговор, много случаи остават скрити зад страха, срама или липсата на подкрепа. Именно затова е важно да се говори открито за домашното насилие – за причините, формите и начините, по които обществото може да помогне на пострадалите.
Какво представлява домашното насилие?
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (Закон за защита от домашно насилие) „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка“.
Видно от легалната дефиниция, домашното насилие има различни проявни форми. Физическото насилие е само една от тях.
Втората алинея на същата разпоредба предписва, че „за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие“.
Домашното насилие може да се реализира както с действия, така и с бездействия.
Кой може да е потърси защита от домашно насилие?
Законът изрично предписва кръга на лица, които могат да имат качеството на пострадали от домашно насилие и респективно да потърсят и получат защита.
Съгласно чл. 3 от ЗЗДН „защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка ;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
8. настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено;
9. лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
11. лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя“.
Новост представлява понятието „интимна връзка“, въведено в т. 2 от посочената разпоредба. Законодателят е дал легална дефиниция на понятието в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗЗДН. съгласно дефиницията "Интимна връзка" представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни.
По какъв ред протича производството за защита от домашно насилие?
Производството започва по искане на заинтересованото лице (пострадалото от домашно насилие) или негов законен представител (ако то е малолетно/непълнолетно). Молбата следва да бъде отправена до съответния компетентен районен съд. Това е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата.
В молбата следва да бъдат изложени подробно и ясно всички факти и обстоятелства по случая. Ако актовете на домашно насилие са повече от един, всеки от тях следва да бъде точно индивидуализиран по време и място.
Производството е гражданско по своя характер и се развива по реда и правилата на ГПК. Като доказателства могат да бъдат използвани документи. Могат да бъдат ангажирани свидетелски показания, посредством които да бъдат доказани актовете на домашно насилие.
Към молбата за защита следва да се приложи и декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която пострадалият декларира истинността на заявеното пред съда.
В какви срокове се произнася съда?
Производството е изключително бързо поради своето естество. Съдът се произнася по молбата в срок до 24 часа. При наличието на предпоставките за това съдът издава заповед за незабавна защита от домашно насилие. Тя се връчва на ответника посредством органите на полицията и има действие до окончателното разрешаване на делото със съдебно решение.
ВАЖНО: издадената заповед за незабавна защита има временен характер. Тя проявява действието си до разрешаването на въпроса с отговорността с крайния съдебен акт – решението на съда.
Има ли срок, в който трябва да потърся защита?
Да! Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН „молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца“.
Каква е доказателствената тежест в производството?
В тежест на пострадалия е да докаже реализирането на актовете на домашно насилие в обективната действителност. Допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК. От съществено значение в производството са свидетелските показания.
Ответната страна може да проведе насрещно доказване, което да обори доказването от страна на ищеца.
Каква е защитата, която се предоставя по реда на ЗЗДН?
Защитата, която се предоставя по реда на ЗЗДН е гражданскоправна по своя характер. Нейната основна цел е тя да бъде бърза и навременна. Въпреки това едно деяние, което съставлява акт на домашно насилие може да осъществява и състав на престъпление. В такива случаи гражданската и наказателната отговорност могат да бъдат кумулирани. Това означава, че производството по реда на ЗЗДН може да се развие отделно и самостоятелно от производството, което от компетентността на прокуратурата.
Каква са защитните мерки, регламентирани в ЗЗДН?
Защитата представлява съвкупност от мерки, които имат възпиращо действие спрямо лицето, което е осъществило домашно насилие. Мерките могат да бъдат различно в зависимост от естеството на случая. Те могат да се прилагат самостоятелно или да бъдат кумулиране (да се комбинират).
Мерките за защита са регламентирани в чл. 5 от ЗЗДН. Съгласно посочената разпоредба
„Мерките за защита от домашното насилие са:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда;
5. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
6. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
7. насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване;
8. насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.
Какъв е срокът на действие на защитата?
Втората алинея на същата разпоредба предписва минималните и максималните срокове на действие на защитата.
(2) Мерките по ал. 1, т. 2 – 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19.
(3) В производствата по този закон съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по ал. 1, т. 5, когато пострадалият и извършителят имат дете.
(4) Съдът може да постанови като защитна мярка режимът на лични отношения, определен по реда на Семейния кодекс, между детето и родителя, извършител на домашно насилие, да се осъществява за срока по ал. 2 в защитена среда, предоставена в специализирана услуга по този закон или осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник“.
След изтичане срока на защитата може да бъде депозирана нова молба за защита, ако са налице нови актове на домашно насилие.
Има ли последици, ако лицето срещу което е издадена заповедта я нарушава?
Да! Нарушаването на заповед за защита от домашно насилие осъществява състав на престъпление. В такива случаи следва да бъде депозиран сигнал до правоохранителните органи (в частност до Прокуратурата на Република България). При наличието на всички елементи от състава на престъплението, държавните органи ще предприемат действия по ангажиране наказателната отговорност на извършителя.
В обобщение: домашното насилие е правонарушение, за което следва да се говори открито. Защита има! Тя е бърза, навременна и ефективна. Първата крачка обаче е да потърсите помощ.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.