Изпълнителното производство по ГПК е самостоятелно защитно-санкционно производство. То се развива по реда и правилата на ГПК. Функцията му е да бъдат удовлетворени съдебно признати права.
В настоящото изложение ще направим общ преглед на изпълнителното производство, как то се образува, кой е компетентният орган, какви действия може той да извършва и подлежат ли на обжалване неговите актове.
Същност на изпълнителното производство.
Както вече посочихме изпълнителното производство е защитно санкционно. Това е така, тъй като една от страните по него го образува, за да получи защита на свое съдебно признато право. Другата страна обаче следва да претърпи ограничения в своята правна сфера, което ограничение е наложено от постановеното съдебно решение. Така взискателят (кредитор – лицето, което има вземане) образува изпълнителното производство, за да удовлетвори своето вземане. Длъжникът от своя страна ще претърпи определени ограничения, посредством които ще бъде удовлетворено вземането на взискателя – запор на банкова сметка, трудово възнаграждение, възбрана на недвижим имот и последваща публична продан и др.
Изпълнителното производство започва по молба на заинтересованото лице. Това е взискателят, тоест лицето, в чиято полза е постановено съдебно решение, с което е признато неговото право. За да бъде образувано обаче изпълнително производство, взискателят следва да разполага с изпълнително основание.
Разпоредбата на чл. 404 от ГПК предписва кои актове съставляват изпълнителни основания по смисъла на закона.
Изпълнителни основания
Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.
Въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт заинтересованата страна следва да се снабди с изпълнителен лист. Доскоро този лист се издаваше на хартиен носител в един екземпляр. След нововъведените промени в ГПК се прие, че вече изпълнителния лист има само електронен вариант. Съгласно чл. 408, ал. 1 от ГПК “изпълнителният лист се издава в електронна форма и се подписва от съдия от съответния съд. Когато издаването на изпълнителен лист в електронна форма не е възможно, се издава изпълнителен лист в един екземпляр на хартиен носител”.
Изпълнителното производство започва въз основа на писмена молба на взискателя, отправена до съдебния изпълнител. Молбата следва да бъде съпроводена с изпълнителния лист. Ако същият е в електронна форма, на съдебният изпълнител следва да се продостави код, който осигурява достъп до електронната партида на изпълнителния лист.
Молбата може да бъде адресирана, както до държавен, така и до частен съдебен изпълнител. Техните правомощия са еднакви. Фигурата на частния съдебен изпълнител е сравнително нова в нашето законодателство. В миналото изпълнителното производство се развиваше само пред държавен съдебен изпълнител.
В молбата си взсикателят следва да посочи конкретният начин на изпълнение, който желае да се приложи – арг. От чл. 426, ал. 2 от ГПК – “в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение”.
След образуване на производството съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок от получаване на поканата.
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването на копие от нея, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.
(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.
(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
(4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.
Още преди да е получена поканата за доброволно изпълнение обаче, съдебният изпълнител вече е наложил запор на банкови сметки/възбрана върху недвижими имоти. Това е рационално и логично, тъй като ако тези действия не бъдат извършени, е възможно недобросъвестните длъжници да се разпоредят със свое секвестируемо имущество в срока за доброволно изпълнение.
Законодателството предвижда защита за длъжника в изпълнителното производство. Тя може да се реализира по различен ред, в зависимост от естеството на случая. Ще разгледаме няколко хипотези:
Погасяване по давност на задължението.
Възможно е по време не изпълнителното производство вземането да се е погасило по давност. Давността обаче не се прилага служебно. Законът не предвижда възможност за позоваване на давност пред съдебния изпълнител. Позоваването следва да се осъществи по съдебен ред. Докато трае производството по делото обаче взискателят може да насочи принудително изпълнение срещу имущество на длъжника. За да се предпази последния от тази опасност, може да се предприеме обезпечение на иска. Обезпечителното производство предвижда различни мерки. В случая обаче най-удачанта такава би била спиране на изпълнението. По този начин принудителното изпълнение срещу длъжника ще бъде спряно, докато бъде разрешен въпросът дали вземането е погасено по давност.
Насочване на изпълнение върху несеквестируемо имущество.
Несеквестируемо е имуществото, което законът брани от принудително изпълнение. Разпоредбата на чл. 444 от ГПК предписва кои вещи са несеквестируеми по смисъла на закона.
Несеквестируеми вещи
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника – физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.
Разпоредбата на чл. 446 от ГПК предписва размерът на несеквестируемия доход.
Несеквестируем доход
Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
(2) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) Дробните части по ал. 1, т. 1 и 2 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице след приспадане на сумите по ал. 2, като във всички случаи за лицето трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата.
(4) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(5) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
Ако изпълнението бъде насочено срещу имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, той може да обжалва това действие на съдебния изпълнител – арг. от чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието – арг. от чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Изпълнителното производство повдига редица въпроси пред правоприлагането.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.