Българското законодателство регламентира три режима на имуществени отношения между съпрузите – режим на съпружеска имуществена общност, режим на разделност и брачен договор.
В настоящото изложение ще се спрем на въпросите, които се повдигат от правната уредба на брачния договор.
Същност и характеристика на брачния договор.
Този договорен режим на имуществени отношения дава възможност на съпрузите, респективно бъдещи съпрузи, да уредят имуществените си отношения на договорна основа. Институтът на брачния договор е сравнително нов. Той е уреден за пръв път чрез приемането на сега действащия Семеен кодекс.
СК не дава легална дефиниция на брачния договор. Въпреки това неговата правна природа се извежда от от уредбата, касаеща страните, формата и предмета на договора.
Брачният договор е двустранна правна сделка. Тя се подчинява на общите правила за сделките, доколкото СК не предписва специални правила и доколкото субсидиарното приложение на други граждански закони не влиза в колизия с принципите на семейното право.
Кой може да сключи брачен договор?
Брачен договор може да бъде сключен между съпрузите по време на брак или от встъпващи в брак лица. В последния случай брачният договор произвежда действие от момента на сключване на брака.
Брачен договор може да бъде сключен от дееспособни лица – арг. от чл. 37, ал. 2 от СК. Пълна дееспособност настъпва на 18 годишна възраст. Посочената разпоредба загуби практическото си значение поради промени в Семейния кодекс. Преди промените беше допустимо при определени предпоставки лица, навършили 16 годишна възраст да сключат граждански брак. Вече такава възможност липсва. Брак могат да сключват единствени пълнолетните – арг. от чл. 6, ал. 1 от СК.
Възраст за встъпване в брак
Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
Предмет на брачния договор.
Брачният договор може да съдържа уговорки, касаещи единствено имуществените отношения между съпрузите. Законът (чл. 38 от СК) урежда примерно (неизчерпателно) такива уговорки.
Чл. 38. (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
Страните могат да постигнат най-различни уговорки. Така например брачният договор може да предписва, че имуществото, което придобиват съпрузите ще бъде собственост на съпруга, който го е придобил. За друго имущество пък може да се предвиди, че ще стане общо между двамата съпрузи. Допустимо е брачният договор да препраща към режимите на имуществени отношения – на общност и на разделност. Това е често срещан подход в практиката.
Форма на брачния договор.
Брачният договор е формален. Законът предвижда сключването му да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието – арг. от чл. 39, ал. 1 от от СК – “брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. ”.
Заверката може да бъде извършена от всеки един нотариус в страната. Въпреки това има и изключения от това правило. чл. 39, ал. 2 от СК предписва, че “брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните”.
В случаите когато с брачния договор се прехвърля вещно право върху недвижим имот, договорът следва да бъде вписан. Когато той е сключен по време на брака, той се вписва в деня на нотариалното удостоверяване. В случай, че договорът предшества брака, то вписването се извършва след представяне пред нотариуса на удостоверение за сключен граждански брак – арг. от чл. 39, ал. 3 от СК.
Изменение и прекратяване на брачния договор.
Изменението на брачния договор представлява промяна на договорните клаузи, постигнати между страните по договора. Изменението може да бъде извършено при наличието на взаимно съгласие от двете страни по договора. Изменението също е подчинено на форма за действителност. Тя е същата, както тази за сключването на договора – писмена с нотариална заверка на подписи и съдържание. С изменението не могат да се засягат права на трети лица, които са придобити от тях преди настъпилото изменение.
чл. 41. (1) Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.
(2) По отношение на третите лица се прилага чл. 40, ал. 2.
Законът предвижда различни основания за прекратяване на брачния договор. Основанията имат различна същност. Тази същност определя и реда, по който следва да бъде извършено прекратяването.
Взаимно съгласие на страните.
Договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие. В този случай страните могат да изберат някой от законовите режими – на съпружеска имуществена общност или на разделност, или да сключат нов брачен договор. Ако не бъде посочено изрично, то се прилага законовият режим на общност – арг. от чл. 42, ал. 1, т. 1 от СК
Съществена промяна на обстоятелствата.
Законът предвижда възможност за прекратяване на брачния договор при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството. В този случай обаче правото на прекратяване се осъществява по съдебен ред, при липса на съгласие от другия съпруг – арг. от чл. 42, ал. 1, т. 2 от СК.
Прекратяване на брака.
При прекратяване на брака се преустановява и действието на брачния договор, освен клаузите, които са предназначени да действат именно след прекратяването на брака – арг. от чл. 42, ал. 1, т. 3 от СК.
6. Подлежи ли на разваляне брачният договор?
Да! Развалянето предполага неизпълнение на договора или част от него от страна на един или от двамата съпрузи.
Правото да се развали договора е потестативно по своята същност. То се упражнява по съдебен ред чрез конститутивен иск.
Редът за разваляне е този по чл. 87 от ЗЗД, който е обща разпоредба и е приложима към всички видове облигационни правоотношения. Именно към тази разпоредба препраща Семейния кодекс. Въпреки това е предвидено, че развалянето е допустимо, освен ако не е налице противоречие с принципите на Семейния кодекс и с добрите нрави.
Договорният режим в имуществените отношения между съпрузите повдига редица въпроси пред правоприлагането.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.