Разводът е един от начините за прекратяване на брака (наред с унищожаването на брака или смъртта на един от съпрузите – чл. 44 от СК). Разводът може да бъде осъществен по два различни начина – по взаимно съгласие и по исков ред.
Развод по взаимно съгласие.
Разводът по взаимно съгласие е облекчена процедура. При нея двамата съпрузи изразяват взаимното си сериозно и непоколебимо съгласие да прекратят брачната връзка. В тези случаи съдът не изследва мотивите за прекратяването на брачната връзка – чл. 50 от СК.
Чл. 50. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
Тази форма на развод е подходяща, когато страните имат желание да избегнат излишни конфликти, дълги съдебни битки и емоционален стрес, както за себе си, така и за децата.
Процедурата започва с писмена молба от двамата съпрузи, в която те изрично изразяват желанието си за прекратяване на брака.
Родовата подсъдност се определя по общите правила – чл. 103 от ГПК – „на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция“.
В този случай компетентен е районният съд. Доколкото производството по развод по взаимно съгласие е охранително (безспорно) местната подсъдност се определя по правилата на охранителните производства. Чл. 531, ал. 2 от ГПК предписва, че „молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях“.
Поставя се въпроса какво би се случило с делото, ако съпрузите подадат молбата си до съд, който не е компетентен по правилата на местната подсъдност. Типичен пример е молба, подадена до съд по настоящ (а не по постоянен) адрес. Длъжен ли е в този случай съдът да прекрати делото и да го препрати на компетентния съд? Считам, че в тези случаи съдът не следва да прекратява и препраща делото. Аргументите в подкрепа на това становище са следните: подсъдността е процесуална предпоставка за допустимост на производството. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, като за нея съдът следи служебно. Не така обаче стои въпросът с местната подсъдност. Тя е относителна процесуална предпоставка. Това означава, че съдът не следи служебно, а само при своевременно въведено възражение. Доколкото обаче охранителното производство е едностранно (при него няма ответник) местната подсъдност не е условие за издаване на искания акт (решение за допускане на развода). Този извод се споделя и в практиката на върховната инстанция. Така например в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 187 ОТ 16.04.2009 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 197/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС върховните съдии приемат, че „установената в чл. 531, ал. 2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл. 119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК /тя не е условие за издаване на искания акт/“. Същият извод е застъпен и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 717 ОТ 13.01.2015 Г. ПО В. Ч. ГР. Д. № 114/2015 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД. Въпреки това е известна и практика в обратния смисъл.
Как се уреждат въпросите, свързани с децата?
При развод по взаимно съгласие отношенията по повод родителските права, издръжка, фамилно име и други се уреждат от съпрузите посредством споразумение. То се представя заедно с молбата за развод. С него се уреждат редица въпроси, които са от изключително важно значение както за съпрузите и техните бъдещи взаимоотношения, така и за децата и тяхното нормално развитие. В споразумението следва да бъдат уредени следните въпроси:
местоживеенето на децата;
упражняването на родителските права;
личните отношения и издръжката на децата;
ползването на семейното жилище;
издръжката между съпрузите;
фамилното име;
други последици на развода.
Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане" – чл. 51, ал. 2 от СК.
Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в предоставения срок, съдът отхвърля искането за развод. По този начин съдът се явява своеобразен гарант, който защитава интересите на децата. Именно за това е от изключителна важност споразумението да бъде добре обмислено и структурирано. По този начин могат да бъдат предотвратени и бъдещи конфликти между бившите съпрузи по повод децата, доколкото споразумението подлежи на принудително изпълнение след неговото одобряване от съда.
Когато са налице всички предписани от закона предпоставки и интересите на децата са защитени, съдът се произнася с решение, с което допуска развода и прекратява брака между съпрузите.
Могат ли след развода да бъдат преуредени въпросите, които са били предмет на споразумението?
Да! Разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от СК предписва, че „изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата“.
Развод по исков ред
Когато между съпрузите липсва взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие за развод, но все пак някой от тях иска да прекрати брачната връзка, то тогава се стига до развод по исков ред. За разлика от развода по взаимно съгласие тук производството е двустранно и спорно. Възможни са различни варианти за развитие в зависимост от процесуалното поведение на страните.
За да бъде допуснат развода, трябва да се установи наличието на обстоятелства, довели да дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Важни разяснения относно понятието дълбоко и непоправимо разстройство на брака се съдържат в т. 4 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10 ОТ 03.11.1971 Г. ПО ГР. Д. № 5/1971 Г., ПЛЕНУМ НА ВС. Върховните съдии разясняват, че „причините, които се сочат от страните, че са предизвикали дълбокото и непоправимо разстройство в брака, трябва да са сериозни. Съдът е длъжен да ги установи и конкретизира, за да може въз основа на тях да направи обоснована оценка на състоянието на брака. Съдът трябва да се ръководи не от значимостта на причината, а само от това, какво отражение е дала тя върху състоянието на съпружеските отношения и дали е довела брака до дълбоко и непоправимо разстройство“.
Как започва производството?
Производството започва с искова молба, отправена до съответния районен съд. Доколкото производството е двустранно, състезателно и спорно, ищецът следва да докаже всички факти, обуславящи наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Допустими са всякакви доказателства. Важна роля имат свидетелските показания, които ще бъдат ангажирани по делото.
Важно е да се отбележи, че в производството по развод по взаимно съгласие действа така наречената „процесуална консумпция“. Това означава, че страните следва да изчерпят всички основания, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Не сторят ли това, те губят възможността да ги посочат в отделно производство.
Когато има ненавършили пълнолетие деца, предмет на разглеждане по делото са и въпросите, свързани с местоживеенето и издръжката на децата, родителските права и личните отношения на родителите с децата.
Какво представлява вината за дълбокото и непоправимо разстройване на брака и произнася ли се съдът по този въпрос?
В правната доктрина се приема, че вината е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат.
Съдът се произнася по въпроса за вината само ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 от СК. Необходимо е изрично искане. Това не представлява отделен иск.
Какво е значението на вината?
Вината може да има значение в няколко направления:
Ако ищецът почине в хода на делото и той е поискал произнасяне по въпроса за вината, неговите наследници могат да поискат продължаване на делото. Ако липсва искане за произнасяне по въпроса за вината, то при смърт на ищеца делото се прекратява;
Разноските по делото се възлагат върху виновния съпруг. Когато няма вина или когато двамата съпрузи са виновни, разноските остават в тежест на всеки от тях, така както са направени;
Право на издръжка може да възникне само за невиновния съпруг.
Вината може да окаже влияние и при преценката на съда на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права. Това обаче не винаги е така, доколкото всеки случай подлежи на конкретна преценка.
Въпреките и правните проблеми, които поставя института на развода са най-разнообразни. Упражняването на родителските права, издръжката на децата, делбата на имущество, придобито по време на брак са само малка част от тях.
Преди предприемането на каквито и да е действия в насока развод, е препоръчително да се консултирате със специалист в областта.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.