Сключването на брак е събитие с важно значение за живота на всеки един човек. Въпреки това бракът не може да бъде разглеждан само като емоционален акт. Бракът предпоставя редица въпроси, които имат важно юридическо значение. Един от тези въпроси е именно режимът на имуществени отношения между съпрузите.
Българското законодателство регламентира три режима на имуществени отношения между съпрузите – режим на съпружеска имуществена общност, режим на разделност и брачен договор.
В настоящото изложение ще се спрем на въпросите, които се пораждат от режима на съпружеска имуществена общност.
Същност на режима на съпружеска имуществена общност.
Този режим създава съсобственост между съпрузите по отношение на придобитите чрез съвместен принос вещни права по време на брака.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК предписва, че “вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити”.
Законодателната уредба на съпружеската имуществена общност има просто житейско обяснение. То е свързано с основното задължение на съпрузите, а именно да полагат съвместни усилия за осигуряване благополучието на семейството – арг. от чл. 17 от СК.
Грижа за семейството
Чл. 17. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Придобитите по време на брака вещни права стават общи на двамата съпрузи (в общия случай, но има и изключения от това правило). В резултат на това възниква съсобственост. Това е особена категория съсобственост. Тя е бездялова, за разлика от обикновената съсобственост, при която всеки един от съсобствениците има идеални части от вещта. При съпружеската имуществена общност съпрузите не разполагат с дялове. Такива се формират едва при прекратяване на съпружеската имуществена общност.
ПРИМЕР: Николай и Гергана имат сключен граждански брак, като за техните имуществени отношения се прилага режимът на съпружеска имуществена общност. Николай купува недвижим имот по време на брака, като само той участва като страна по сделката. Въпреки това имотът става общ, защото е придобит по време на брака. При евентуално прекратяване на брака, бездяловата съсобственост върху имота ще се превърне в дялова. Така Николай ще притежава 1/2 идеални части от имота, а останалата 1/2 ще бъде притежавана от Гергана. Тази обикновена съсобственост може да бъде прекратена чрез делба.
Предпоставки за възникване на съпружеска имуществена общност.
2.1. Придобиване на вещно право от съпруг.
Някой от съпрузите следва да е придобил вещно право. Законът предвижда различни способи за придобиване на вещни права – договори, едностранни сделки, придобиване по приращение, придобиване на вещно право посредством съдебно решение, придобивна давност и други.
Вещното право може да е придобито едновременно и от двамата съпрузи. Такъв е случая при покупко на недвижим имот, като и двамата съпрузи са купувачи по сделката.
Възможно е обаче и само единият съпруг да е страна по сделката. Това не изключва възникването на съсобственост, стига да са налице останалите предпоставки за това – придобитото право да е от категорията на вещните и да е придобито по време на брака в резултат на съвместен принос.
2.2. Моментът на придобиване на правото следва да е по време на брака.
Точният момент на придобиване на собствеността зависи от конкретния придобивен способ. При покупко-продажба собствеността се придобива от момента на сключване на договора. Така например при придобиването на собственост въз основа на давностно владение, релевантен е моментът на изтичане на срока на придобивната давност. В тази насока продължавата да са актуални постановките на ППВС 8 от 17.06.1981 г. Върховните съдии приемате, че “когато придобивната давност е започнала и е изтекла през време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота. Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още от преди сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака. И в този случай, щом имотът се придобие през време на брака, той става имуществена общност, защото от значение е моментът на придобиването на имота – чл. 13, ал. 1 СК. Без значение е основанието, на което съпругът е започнал да владее имота – по силата на предварителен договор или като сънаследствен. Обаче когато един от съпрузите е завладял сънаследствен имот и го владее като свой собствен, защото е изменил основанието на владението спрямо сънаследниците си, щом придобивната давност изтече през време на брака, имуществена общност става частта, която е извън дела му от наследството на наследодателя. Другата част този съпруг е придобил по наследство и е негова индивидуална собственост”.
ВАЖНО: Не всички права, придобити по време на брака стават общи на двамата съпрузи. Законодателната формулировка обхваща единствено вещните права. Всички останали права съпрузите придобиват разделно (самостоятелно и независимо един от друг). Паричните влогове не са включени в режима на съпружеска имуществена общност.
Има ли изключения от правилата на съпружеската имуществена общност?
Да! Не всички вещни права, придобити по време на брак стават общи между двамата съпрузи. Законът изрично регламентира изключения от това правило.
Изключени от обхвата на съпружеската имуществена общност са придобити по време на брака вещни права по наследство или чрез дарение. Лична собственост са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
В тази графа следва да добавим и движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
Лични са също така и вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
В тази насока са постановките на чл. 22 от СК.
Лично имущество
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
Съвместен принос на съпрузите.
За да бъдат включени в обхвата на съпружеската имуществена общност, вещните права трябва да са придобити в резултат на съвместен принос. Съвместният принос има различни проявления. Това може да е полагането на труд, работа в домакинството, грижи за децата.
Законодателят е предвидил презумпция за наличието на съвместен принос. Това означава, че наличието на такъв принос се предполага. Презумпцията е оборима. Заинтересованата страна може да докаже обратното.
Режимът на имуществените отношения между съпрузите повдига редица въпроси пред правоприлагането.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.