Отношенията по повод децата повдигат редица въпроси и правни спорове. Тези спорове намират най-широко проявление при развод или фактическа раздяла между родителите.
Законът предписва, че всеки един от родителите е носител на родителски права и задължения спрямо ненавършилите пълнолетие деца – арг. от чл. 122, ал. 1 от СК. Брачната връзка не създава привилегировано положение относно родителските права. Това означава, че всеки от родителите е носител на правата и задълженията, независимо дали имат сключен брак и дали децата са родени през времето на този брак. Това е проявление на основен принцип в семейното право, а именно – равенство на родените в брак и извън брак деца – арг. от чл. 2, т. 5 от СК.
Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.
Същност и упражняване на родителските права.
Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето. Интересът на детето винаги е водещия – арг. от чл. 123, ал. 1 от СК. Интересът на родителите е на заден план.
Чл. 123. (1) Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.
Родителските права се упражняват по общо съгласие на двамата родители. Поставя се въпросът как се уреждат тези отношения при невъзможност за постигане на съгласие. Отговор на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от СК. В нея е предписано, че “упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост – и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред”.
Родителските права и задължения не са общо и абстрактно понятие. Тяхната същност има законодателна основа – арг. от чл. 125 от СК.
Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
В определени случаи неизпълнението на родителските задължения може да повлече след себе си редица негативни последици. Така например неплащането на издръжка в размер на 2 или повече вноски е престъпление съгласно българския наказателен кодекс.
Чл. 183 от НК. Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.
Неизпълнението на родителски задължения може да доведе и до ограничаване или лишаване от родителски права при наличието на законоустановените предпоставки.
Ограничаване на родителските права
Чл. 131. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права – отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.
Лишаване от родителски права
Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. в особено тежки случаи по чл. 131;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.
Законът предписва както предпоставките, които са основание за ограничаване и лишаване от родителски права, така и легитимираните лица и процедурата.
Производство за ограничаване и за лишаване от родителски права
Чл. 133. (1) Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция "Социално подпомагане" пред районния съд по настоящия адрес на детето.
(2) По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция "Социално подпомагане" и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.
(3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
Спор за родителски права
Спорът за родителски права се поражда при невъзможност за постигане на общо съгласие от страна на родителите. В тези случаи са възможни различни прани възможности за уреждане на спора.
Родителите могат да сключат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, включително за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, за личните отношения с детето и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд да одобри постигнатото помежду им споразумение – арг. от чл. 127, ал. 1 от СК.
При невъзможност за постигане на споразумение всеки един от родителите може да отнесе спора за разрешаване пред районния съд. По искане на родителя могат да бъдат определени привременни мерки – арг. от чл. 127, ал. 3 от СК. Това е от изключително важно значение. С привременните мерки съдът се произнася по въпросите, с които иначе ще се произнесе едва със съдебното решение – родителски права, местоживеене, издръжка и др. Произнасянето с привременните мерки има временен характер. Те действат докато съдът не постанови решение, което да влезе в законна сила. Привременните мерки подлежат на принудително изпълнение. Така например ако единият родител е осъден да плаща издръжка, но въпреки това не изпълнява задължението си, другият родител може да поиска издаването на изпълнителен лист и да образува дело посредством частен/държавен съдебен изпълнител.
Редица са въпросите, които се представят пред правоприлагането по повод упражняването на родителските права и издръжката на непълнолетни лица.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.