Съгласно чл. 1 от ЗН “наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия”. В наследствената маса са включени наследимите права и задължения на починалия. С откриване на наследството за наследниците възникват няколко правни възможности:
Да приемат наследството;
Да се откажат от наследството;
Да приемат наследството по опис.
За да бъде взето правилно решение коя от посочените възможности да бъде реализирана, следва първо да бъде проверено цялостно имущественото състояние на починалия. В настоящото изложение ще разгледаме въпросите относно отказа от наследството – как се осъществява, има ли срок, в който правото може да бъде реализирано и други.
1. Какъв е редът за отказ от наследство?
Когато в наследствената маса пасивите (задълженията) надвишават активите (правата), резонно е наследникът да се откаже от наследство. По този начин ще бъде изключена отговорността за наследствените задължения.
Отказът от наследство може да бъде реализиран по два начина.
1.1. Съдебна процедура.
Процедурата започва с писмена молба до районния съд, в района на който е открито наследството. Към молбата следва да бъдат приложени удостоверение за наследници и смъртен акт на починалия. По така подадената молба се образува дело, което се разпределя на съдия от съответния съд. Той постановява съдебен акт, въз основа на който се вписва отказът от наследство. Вписването се извършва в особена книга на съда – арг. от чл. 49, ал. 1 от ЗН. След вписването може да бъде издадено удостоверение, от което да е видно, че лицето се е отказало от наследство.
Чл. 52. Отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред.
Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.
1.2. Заявление в срок, определен от държавен орган.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗН “по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото”.
В случай, че в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в особена книга, която се съхранява към съответния районен съд – арг. от чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗН.
Срокът може да бъде определен и от съдебния изпълнител, ако задължението е предмет на изпълнително дело.
2. Има ли срок, в който следва да бъде заявен отказът от наследство?
Законът не предвижда срок, в който да трябва да бъде заявен отказът от наследство. От това правило обаче е налице изключение. Това е именно посочената хипотеза, регламентирана в чл. 51 от ЗН.
Наследяването повдига редица въпроси пред наследниците. От изключително важно значение е всеки един наследник да направи информиран избор относно това дали да приеме наследството или да се откаже от него. Това обаче е възможно единствено след цялостно проучване на имущественото състояние на починалия.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.