Наследството на едно лице се открива едва с неговата смърт – арг. от чл. 1 от ЗН – “наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия”.
Откриването на наследството поставя редица правни проблеми пред наследниците. Пред тях се откриват различни възможности в зависимост от конкретния случай. Те могат да приемат наследството, да се откажат от него или да го приемат по опис.
Наследствената маса, включва както правата, така и задълженията на починалото лице.
За да бъде направена преценка относно това какви правни действия да предприемат наследниците, изключително важно е да бъдат проверени активите и пасивите на наследството.
В настоящото изложение ще се спрем на основните аспекти от проверката на имущественото състояние на починало лице.
Активи, включени в наследствената маса.
В наследствената маса са включени всички наследими права, които са били притежание на наследодателя. Това могат да бъдат вещни права, облигационни права, права върху обекти на интелектуалната собственост. Примерите не могат да бъдат изчерпани в настоящото изложение.
1.1. Вещни права.
По правило вещните права са наследими (има и изключения от това правило). За целите на наследяването законът не прави разлика между правото на собственост върху движими или върху недвижими вещи. При движимите вещи обаче е значително по-трудно тяхното идентифициране, доколкото те не посдлежат на регистрационен режим. За разлика от тях сделките с предмет вещни права върху недвижими имоти подлежат на вписване – арг. От чл. 112, буква “а” от ЗС.
Чл. 112. Вписват се:
а) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;
При смърт наследниците на починалия следва да направят проверка за вещни права, принадлежали на техния наследодател.
1.2. Облигационни права и задължения.
По правило облигационните права и задължения са наследими, освен ако не се касае до правоотношения, които са възникнали с оглед личността на починалия. Облигационните права и задължения възникват от договорен или извъндоговорен източник. Така например, ако наследодателят приживе е сключил предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, наследниците също ще бъдат обвързани от него, в случай, че приемат наследството.
Наследими са и определени права, които не са упражнени от наследодателя приживе. Типичен пример е потестативното право за разваляне на договор поради неговото неизпълнение. Договор, с който наследодателят е прехвърлил на трето лице недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка може да бъде развален и от наследниците, в случай, че същият не е изпълняван.
1.3. Банкови сметки и сейфове.
Възможно е починалият да е разполагал с банкови сметки и сейфове на свое име. Важно е да бъде направена съответната проверка, тъй като налични средства по банкови сметки също подлежат на разпределение между наследниците.
1.4. Участие в търговски дружества.
Починалият може да е имал участия в търговски дружества. Дружественият дял може да бъде наследяван. Наследственото правоприемство обаче не прави наследниците автоматично съдружници в търговското дружество – арг. От чл. 129, ал. 1 от ТЗ.
Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
Доколкото дружеството с ограничена отговорност е капиталово. Въпреки това то съчетава персонални елементи. Именно поради това, за да бъде приет наследник за съдружник в дружеството, той следва да подаде молба до дружеството, респективно да бъде проведено общо събрание, което да вземе решение по този въпрос. Когато дружеството с ограничена отговорност е еднолично няма пречка наследникът да продължи дейността.
1.5. Движими вещи, които подлежат на регистрационен режим.
Типичен пример за движими вещи, които подлежат на регистрационен режим са моторните превозни средства. Наследниците следва да извършат съответната проверка, за да се установи дали наследодателят е притежавал моторни превозни средства. Това е изключително важно, тъй като от една страна МПС-тата имат определена парична равностойност, но в същото време тяхната регистрация влече след себе си определени задължения, каквито са внасянето на данъци за МПС.
Пасиви, включени в наследствената маса.
В наследствената маса са включени и задълженията на починалото лице. Те могат да бъдат от различно естество. Могат да бъдат парични. Паричните от своя страна могат да бъдат задължения към частноправни субекти или публични задължения към държавата и/или общините.
Трябва да бъде извършена проверка за тези задължения. Наследниците също така следва да извършат проверка за наличието на висящи съдебни процеси, по които наследодателят им е бил страна, както и изпълнителни производства.
Посочените обстоятелства са от изключително важно значение, доколкото при евентуално приемане на наследството, отговорност ще следва да се носи и за задълженията.
След като бъде извършена цялостна проверка за активите и пасивите, включени в наследствената маса, наследниците могат да направят информиран избор дали да приемат наследството, дали да се откажат от него или да го приемат по опис. Когато активите надхвърлят пасивите, резонно е наследството да бъде прието. Обратно – когато пасивите надхвърлят активите, резонно е наследникът да се откаже от наследство. Приемането на наследството по опис има защитна функция – наследникът приел по опис отговаря за задълженията до размера на активите, включени в наследствената маса.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.