Всяко лице има определено процесуално качество в производството. В зависимост от процесуалното си качество, законът предписва различни процесуални права. Задължение на разследващите органи е да разясняват тези права на лицата. Въпреки това в практиката доста често това не се случва. По този начин лицата биват поставяни в невъзможност да се възползват от права, които законът им предоставя и имат значение за бъдещото им процесуално положение в производството.
В настоящото изложение ще разгледаме основните права на обвиняемите в досъдебното производство.
Кога се образува досъдебно производство?
Съгласно чл. 207, ал. 1 от НПК “досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление”. Досъдебно производство се образува при съмнение за извършено престъпление от общ характер. При престъпленията от частен характер липсва досъдебно производство, доколкото обвинението се повдига от частния тъжител директно пред съда.
Законът регламентира и законните поводи за образуване на досъдебно производство.
Чл. 208. Законни поводи за започване на разследване са:
1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;
2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;
3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;
4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.
Досъдебното производство може да се образува по два начина – с постановление на прокурора или със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164 – арг. от чл. 212 от НПК.
Чл. 212. (1) Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора.
(2) Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164.
(3) Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.
Доста често срещана хипотеза в практиката е дадено лице да получи призовка за явяването си на разпит като свидетел. След провеждане на разпит, лицето придобива качеството на обвиняем.
Лицето може да бъде привлечено като обвиняем с постановление, което следва да му бъде връчено. Лицето обаче може да придобие качеството на обвиняем и без изрично постановление – със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора – арг. от чл. 219, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Чл. 219. (1) Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление.
(2) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.
С какви права разполага обвиняемият в досъдебното производство?
Законът регламентира богата палитра от процесуални права, с които обвиняемият разполага. Тяхната регламентация е поместена в чл. 55 от НПК.
Едно от най-важните права, с които обвиняемият разполага е възможността да ползва адвокатска защита. Доста често срещана грешка е обвинените лица да не се възползват от това си право или да се възползват на доста по-късен етап, когато вече са извършени множество процесуални действия с участието на обвиненото лице. Ангажирането на адвокатска защита от самото начало е съществено за по-нататъшното развитие на хода на производството.
Друго изключително важно право на обвиняемия е правото му да дава или да откаже да даде обяснения. Отказът да даде обяснения не може да се тълкува в ущърб на обвиняемия. Препоръчително е обяснения да не бъдат давани преди проведена консултация с адвокат, който да направи цялостен правен анализ на случая.
Сред правата, с които разполага обвиняемият са и правото му да да се запознава с делото, включително с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
Права на обвиняемия
Чл. 55. (1) Обвиняемият има следните права:
1. да получи писмена и устна информация за правата си в наказателното производство;
2. да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства;
3. да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;
4. да се запознава с делото, включително с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения;
5. да представя доказателства;
6. да участва в наказателното производство;
7. да прави искания, бележки и възражения;
8. да се изказва последен;
9. да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси;
10. да има защитник;
11. защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право;
12. да получи правна помощ, както и да му бъде предоставена информация за условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ;
13. да получи устен и писмен превод, ако не владее български език, при условията на ал. 4;
14. да бъде информиран за мерките за неотклонение, които могат да бъдат взети спрямо него, продължителността на задържането по чл. 64, ал. 2, на задържането под стража съгласно чл. 63, ал. 4 и на домашния арест, както и за правото му на обжалване на задържането и за условията и реда за изменението му;
15. да бъде уведомен за последиците от неявяването му без уважителни причини пред съответния орган на досъдебното производство или пред съда и за възможността съгласно чл. 206 и чл. 269, ал. 3 досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие;
16. да бъде уведомен, че искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани и по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис;
17. да бъде уведомен за правото му да поиска да му бъде предоставено незаверено копие на цялото или на част от електронното дело, възпроизведено на хартиен носител по реда на чл. 247а, ал. 5.
(2) Обвиняемият има право да му бъде предоставена обща информация, улесняваща неговия избор на защитник. Той има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия.
(3) Подсъдимият има право и на последна дума.
(4) Обвиняем, който не владее български език, има право незабавно да получи устен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия в разумен срок се предоставя писмен превод на акта за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на постановлението на прокурора по чл. 63, ал. 6 и по чл. 64, ал. 2, на определенията на съда по обжалване на задържането по чл. 64, ал. 2, на обвинителния акт, на частната тъжба и на разпореждането по чл. 252, ал. 4, на разпореждането по чл. 247в, ал. 1, на постановлението на прокурора по чл. 375, ал. 1, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция, на решението на касационната инстанция, на актовете на съда и на прокурора за спиране и за прекратяване на наказателното производство, на одобреното от съда споразумение и на определението по чл. 382, ал. 7, на решението по чл. 378, ал. 4, на предложението за прилагане на принудителни медицински мерки и на определението по чл. 431, ал. 1. Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права.
(5) Информацията по ал. 1 – 4 се предоставя на обвиняемия на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности.
Екипът ни предоставя денонощна адвокатска защита при задържане от органите на МВР. Притежаваме необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да осигурим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.