Съгласно чл. 9, ал. 1 от НК “престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо”. За да бъде едно деяние престъпно, то следва да е обявено за такова към момента на неговото извършване.
Законодателството предвижда различни видове престъпления. Те засягат различен обект. Престъпленията обаче познават и друго деление. Те се делят на такива от общ характер и такива от частен характер.
Характерът на престъплението има значение за реда, по който ще се развие производството за ангажиране на наказателната отговорност на дееца, респективно за процесуалните права на пострадалите лица.
Престъпления от общ характер.
Законодателят изрично посочва престъпленията от частен характер. Респективно ако липсва изрична разпоредба на закона, престъплението е от общ характер. Престъпленията от общ характер се преследват от Прокуратурата на Република България. При наличието на законоустановените предпоставки се образува досъдебно производство. Съгласно чл. 207, ал. 1 от НПК “досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление”. Законът регламентира и законните поводи.
Чл. 208. Законни поводи за започване на разследване са:
1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;
2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;
3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;
4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.
В хода на досъдебното производство може да бъде привлечено обвиняемо лице. Пострадалото от престъплението лице също разполага с процесуални права. Задължение на разследващите органи е да му разяснят тези права.
Законът предписва кои лица могат да имат качеството на пострадал от престъпление.
Чл. 74. (1) Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.
(2) При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.
(3) Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.
Пострадалият има редица процесуални права в хода на производството. От изключително важно значение е тяхното упражняване. Чести са случаите, при които единствено намесата на пострадалия и неговия повереник (адвокат) обезпечават достигането до осъдителна присъда за дееца.
Процесуалните права на пострадалия в досъдебното производство са регламентирани в чл. 75, ал. 1 от НПК.
Чл. 75. В досъдебното производство пострадалият има следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник; да бъде придружаван от лице, посочено от него; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език; да прави искане за ускоряване на досъдебното производство в предвидените в този кодекс случаи. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.
От изключително важно значение е навременното упражняване на процесуалните права. Това има ярко проявление най-вече при процесуалните права, чието упражняване е скрепено със срок. Примери за това са обжалването на актовете за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Когато прокурорът е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо, той съставя обвинителен акт и го внася в съда – арг. от чл. 246, ал. 1 от НПК. Няма пречка делото да приключи по реда на някоя от диференцираните процедури, но за това се изисква становище на защитата и наличието на законоустановените предпоставки.
В хода на съдебното производство пострадалият също разполага с процесуални права. Той може да се конституира като частен обвинител, граждански ищец или и в двете процесуални качества.
Чл. 76 от НПК предписва кои лица могат да участват като частни обвинители.
Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.
За да бъде конституирано лицето като частен обвинител следва да направи изрично искане, обективирано в молба. Молбата може да е устна или писмена – арг. От чл. 77, ал. 1 от НПК. Законът предвижда и срок за упражняване на това право – най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.
Чл. 77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.
(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.
(3) Молбата се прави най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.
Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора. Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа – арг. от чл. 78 от НПК.
Чл. 79 от НПК предписва правата на частния обвинител.
Чл. 79. Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.
Пострадалият може да поиска конституирането си и като граждански ищец. Целта на тази процесуална фигура е пострадалият да може да претендира обезщетение за причинените му вреди пред наказателния съд, а не да води отделно гражданско дело.
Чл. 84 от НПК предписва кои лица могат да се конституират като граждански ищци.
Чл. 84. (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Често в практиката съдът не допуска разглеждането на гражданския иск в наказателния процес по съображения, че ще се затрудни разглеждането на делото. Това определение на съда не подлежи на обжалване. В такива случаи за пострадалите са налице две правни възможности. Първата от тях е да изчакат развитието на наказателното производство. Понякога това е резонно, тъй като при наличието на влязла в сила присъда, тя ще е обвързваща и за гражданския съд – арг. от чл. 300 от ГПК. По този начин ще бъде улеснен процесът на доказване по гражданското дело.
Чл. 300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
При наличие на влязла в сила присъда, ищецът (пострадалият) ще бъде освободен от внасянето на такси и разноски за гражданското дело – арг. от чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Това е една от причините доста често лицата да чакат именно влизане в сила на присъдата. По общо правило за разглеждане на гражданско дело се дължи държавна такса в размер на 4 % от цената на иска.
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
4. от ищеца – по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;
Втората възможност за пострадалия е да предяви иска си пред гражданския съд, без да чака развитието на наказателното производство. В определени случаи ще е налице основание за спиране на гражданското дело на основание чл. 229 от ГПК.
Наказателната отговорност е една от видовете юридическо отговорност, която се носи за правонарушения. Наред с нея причинените вреди подлежат на обезщетяване. Защитата на правата и интересите на пострадалите от престъпления лица изискват навременна професионална намеса.
Екипът ни притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да осигурим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай