Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗД “договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях”. Договорните отношения възникват по повод желанието на страните да удовлетворят определени свои желания/потребности. Съвпадението на волята на страните по повод възникването на договорното отношение поражда правни последици.
Така възникналата облигационна връзка следва да бъде изпълнена. Институтът на неизпълнението повдига редица въпроси, включително за това по какъв начин може да се реализира защитата на изправната страна. В настоящото изложение ще се спрем на основните моменти при защитата срещу договорно неизпълнение.
Какво е неизпълнение?
Правната доктрина определя неизпълнението като неосъществяването на дължимото, съобразно договорната връзка, обвързваща страните.. Неизпълнението уврежда интересите на кредитора. Кредитор е лицето, което може да иска определена престация от длъжника – пример: изработка на вещ, предоставяне на парична сума и други. При двустранните договори задължения възникват в тежест и на двете страни.
Има ли различни видове неизпълнение?
Да. Изпълнението може да е неточно. Неточното изпълнение може да бъде забавено изпълнение във времеви аспект или неточно изпълнение съобразно количествен или качествен критерий.
Липсата на каквото и да е изпълнение се обозначава като пълно неизпълнение на договорното задължение.
Какви са възможностите за защита при договорно неизпълнение?
Възможностите за защита биват различни в зависимост от вида на неизпълнението.
1. Иск за реално изпълнение.
При неизпълнение кредиторът може да иска изпълнение от длъжника, както и обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение – арг. От чл. 79 от ЗЗД.
Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.
Не е налице пречка такава покана да бъде изпратена до длъжника. Това съставлява един своевременен опит за извънсъдебно уреждане на спора. При липса на изпълнение обаче в допълнително предоставения срок, страната може и следва да упражни правото си по съдебен ред. По своята същност искът е осъдителен. Ако основанието на исковата претенция бъде доказано, съдът ще уважи иска като постанови решение, с което ще осъди ответната страна да изпълни задължението си. Ако задължението е парично, забавата за изпълнение влече след себе си и допълнителни неблагоприятни за длъжника последици. Такава последица е лихвата за забава – арг. от чл. 86 от ЗЗД.
Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
Ако задължението е срочно, длъжникът изпада в забава с настъпването на уговорения между страните срок. Никакви допълнителни покани или волеизявления не са необходими. Ако за изпълнение на задължението не е уговорен срок, изискуемостта настъпва след покана – арг. от чл. 84 от ЗЗД.
Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
По общо правило загубилата делото страна следва да понесе разноските по водене на делото – държавни такси, разноски за възнаграждение на вещи лица при необходимост от изготвяне на експертизи, адвокатско възнаграждение, разходи за призоваване на свидетели и други.
2. Разваляне на договора.
При неизпълнение за изправната страна възниква правната възможност да развали договора. По своята правна същност правото на разваляне е потестативно. То се упражнява с едностранно волеизявление от изправната страна, отправено до неизпълнилата задължението страна. По правило изправната страна следва да предостави допълнителен срок за изпълнение, освен ако ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време – арг. от чл. 87 от ЗЗД.
Правото на разваляне се осъществява извънсъдебно, освен при договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. При тези случаи правото да се развали договора следва да бъде упражнено по съдебен ред с конститутивен иск.
Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Наследимо ли е правото да се развали договор и погасява ли се по давност?
Отговорът е положителен. Правото да се развали договор е наследимо. Същото се погасява с общия 5 – годишен давностен срок, като той започва да тече от различен момент в зависимост от естеството на договора и неизпълнението. В общия случай давностният срок за упражняване на това право започва да тече от деня на неизпълнението.
Давностният срок за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка започва да тече от смъртта на прехвърлителя на имота.
В определени случаи развалянето на договора настъпва по право, когато задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение – арг. от чл. 88 от ЗЗД.
Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.