Всекидневно на пътищата на страната се случват пътнотранспортни произшествия. Множество са пострадалите лица За съжаление част от тях завършват дори с фатален край.
От всяко пътнотранспортно произшествие настъпват различни вреди. В настоящото изложение ще разгледаме какви вреди могат да бъдат претърпяни, какъв е редът за обезщетяването им, кой може да претендира обезщетение и от кого може да бъде претендирано обезщетение.
Видове вреди.
Всяко пътнотранспортно произшествие причинява вреди. По своето естество вредите биват имуществени и неимуществени.
1.1. Имуществени вреди.
Правната доктрина определя имуществените вреди като всички неблагоприятни имуществени последици на даден факт. Имуществените вреди от своя страна се делят на претърпени загуби и пропуснати ползи.
Претърпени загуби са всички разходи, които пострадалият прави, за да възстанови състоянието от преди произшествието. Това са разходи за поправяне на автомобила, разходи за лечение и други.
Пропуснатите ползи са вреди, които се изразяват в невъзможността да се увеличи имуществото на пострадалия. Тази невъзможност е в пряка причинно – следствена връзка от произшествието. Примери за пропуснати ползи са невъзможността да се реализира доход от определена дейност. Пропуснатата полза трябва да бъде доказана със сигурност. Това означава, че една претенция за обезщетяване на пропусната полза не може да се основава на евентуално предположение, че определен доход е щял да бъде реализиран. В тази насока са и задължителните тълкувателните постановки на ТР 3 от 13.01.2023 г. ОСГТК ВКС. В диспозитива на решението върховните съдии приемат, че “причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение”.
1.2. Неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са претърпените от пострадалия и/или негови близки болки и страдания. Имуществените вреди могат да бъдат поправени в натура или да бъдат възстановени парично. Един увреден автомобил може да бъде ремонтиран или да бъде заплатена паричната стойност на щетите на собственика. При неимуществените вреди ситуацията е различна. При тях обезщетение в натура не е мислимо поради тяхното естество. Тяхното обезщетяване е винаги парично. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предписва, че “обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост”. Понятието справедливост обаче не следва да бъде определяно като абстрактно понятие. Преценката на съда почива на всички факти и обстоятелства по делото. В тази насока са задължителните постановки на ППВС 4/1968 г. В него върховните съдии приемат, че “понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението”.
Ред за обезщетяване на вредите.
Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предписва, че “всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. При пътнотранспортно произшествие всякога се прави преценка кой е виновният за настъпването на произшествието водач. По общо правило обезщетение може да бъде претендирано от него. Въпреки това тази практика е отдавна изоставена. Нашето законодателство регламентира застраховката “гражданска отговорност” като задължителна за всички моторни превозни средства. Застрахователните дружества следва да отговарят на редица изисквания, за да извършват такава дейност. Изискването за минимален капитал е едно от тях. Предявяването на претенция за обезщетение спрямо виновния водач поставя пострадалия в несигурно състояние относно това дали ще успее да получи обезщетение. Едно осъдително решение спрямо виновния водач може да бъде изпълнено принудително. Ако той обаче не разполага с имущество, от което да бъде удовлетворена претенцията, пострадалият няма да получи своето обезщетение. Именно поради тази причина масовата практика е да бъдат насочвани претенции за обезщетяване директно към застрахователя на виновния водач.
Процедурата за обезщетяване започва като извънсъдебна. Пострадалият следва да депозира искане за обезщетяване пред застрахователя. Застрахователят след преценка на случая изразява становище, в което посочва дали предлага да заплати обезщетение и ако да – в какъв размер. В случай, че застрахователят откаже изплащането на обезщетение или страните не постигнат споразумение по размера, то пострадалият може да предяви иск пред съответния компетентен съд на територията на страната.
В производството по делото следва да бъдат доказани всички факти и обстоятелства, на които се основава претенцията на пострадалия. В това число са включени както имуществените, така и неимуществените вреди. Имуществените вреди съставляват сторени от пострадалия разходи. Най-често те биват доказвани посредством документи, удостоверяващи плащания. Неимуществените вреди са болки и страдания, претърпени от пострадалия и/или негови близки. Те могат да бъдат доказани посредством свидетелски показания. Често се налага и изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице по нея дава заключение как инцидентът се е отразил психологически на пострадалия.
След преценка на всички факти и обстоятелства съдът постановява решение. Същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му от страните пред въззивния съд.
Лица, които могат да претендират обезщетение.
На първо място това е пострадалото лице. То пряко и непосредствено търпи вредното въздействие от произшествието.
Някои произшествия обаче оставят жертви след себе си. В тези случаи се поставя въпросът кои лица могат да претендират обезщетение. Този въпрос в миналото е бил спорен в практиката. С Постановление № 4/25.V.1961 г., Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. С Тълкувателно решение 1 от 21.06.2018 г. По тълкувателен път бе разширен кръга на легитимираните да претендират обезщетение лица. Върховните съдии приеха, че “материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди”.
Производствата за обезщетяване на претърпени вреди крият редица особености и юридически трудности, които всекидневно се поставят пред правоприлагането.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.