Мерките за неотклонение повдигат редица въпроси пред правоприлагането. В настоящото изложение ще се спрем на тяхната същност и предпоставките за налагането им.
Какво представляват мерките за неотклонение?
Мерките за неотклонение са мерки за процесуална принуда, посредством които се въздейства върху поведението на обвиняемия в хода на досъдебното производство.
Кога и спрямо кого може да се вземе мярка за неотклонение?
Мярка за неотклонение може да бъде взета по дело от общ характер по отношение на обвиняемо лице. Задължителна предпоставка е наличието на образувано досъдебно производство и привличането на лицето като обвиняемо за конкретно престъпление от общ характер – арг. от чл. 56 от НПК.
Чл. 56. (1) Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл. 57.
(2) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 – 4, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия.
(3) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
Мерките за неотклонение не са наказание. Те имат законоустановени цели. Целта е да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда – арг. от чл. 57 от НПК.
Чл. 57. Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
В чл. 58 от НПК са регламентирани всички видове мерки за неотклонение. Българското законодателство предвижда 4 вида мерки.
Чл. 58. Мерките за неотклонение са:
1. подписка;
2. гаранция;
3. домашен арест;
4. задържане под стража.
Те са степенувани по тежест по реда на изброяването им. Най-тежката мярка за неотклонение е задържането под стража.
1. Подписка.
Това е най-леката мярка за неотклонение. Тя се състои в състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган – арг. от чл. 60 от НПК.
Чл. 60. (1) Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
(2) Органът, взел мярката по ал. 1, уведомява структурите на Министерството на вътрешните работи.
(3) Спазването на задължението по ал. 1 се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. За констатирани нарушения на задължението се уведомяват прокурорът и съдът.
Компетентен да наложи посочената мярка в хода на досъдебното производство е прокурорът.
2. Гаранция.
Гаранцията е втората по тежест мярка за неотклонение. Тя може да бъде може да бъде в пари или ценни книжа. При определянето й се взема предвид имущественото състояние на обвиняемия. В хода на досъдебното производство компетентен да постанови посочената мярка е прокурорът. Съгласно чл. 64, ал. 3 от НПК “гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в тридневен срок от предявяване на акта за определянето и. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно”.
Няма пречка гаранцията да бъде внесена от трето лице. В тази насока е изричната законодателна постановка на чл. 64, ал. 4 от НПК.
Когато определената гаранция не бъде внесена, може да бъде взета по-тежка мярка спрямо обвиняемия.
При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й. Оттегляне на гаранцията не се допуска. Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.
3. Домашен арест.
Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган – арг. от чл. 64, ал. 1 от НПК.
Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл. 64 и 65. Посочените разпоредби касаят производството за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, но доколкото законодателят препраща към тях, то те са приложими и при мярката домашен арест. Това означава, че прокурорът внася искането си за вземане на посочената мярка до съда, който насрочва делото в открито заседание. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда. Съдът се произнася по направеното искане с определение, което може да бъде обжалвано от обвиняемия или неговия защитник.
Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашният арест. Последваща промяна на адреса на изпълнение на мярката се разрешава от прокурора в досъдебното производство или от съда, пред който делото е висящо. Спазването на мярката се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. За констатирани нарушения на забраната се уведомяват съответният съд и прокурор. Спазването на мярката може да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон. Неспазването на мярката може да обуслови вземането на по-тежка такава, а именно задържане под стража.
4. Задържане под стража.
Мярката за неотклонение задържане под стража е най-тежката мярка, предвидена в нашето законодателство. Законът изрично регламентира предпоставките, при които се взима такава мярка.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от НПК “мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление”. Наличието на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което е обвинен е предварителна преценка. Тя никога не е окончателна, предвид ранния етап, на който се намира производството.
Законът регламентира и презумпции за реална опасност при първоначално вземане на мярката. Съгласно чл. 63, ал. 2 от НПК “ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато:
1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;
3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание;
4. лицето е привлечено като обвиняем при условията на чл. 269, ал. 3”.
Ако в хода на производството опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя.
Предвид интензитета на мярката, законът регламентира и максимални срокове, в които тя може да действа. Съгласно чл. 63, ал. 4 от НПК “мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца”.
Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. Участието на защитник е задължително. Това е случай на задължителна защита – арг. от чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК. Съдът предоставя на обвиняемия и на неговия защитник възможност да се запознаят с всички събрани до момента доказателства по делото. Ако не са налице основанията за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, съдът може да вземе по-лека мярка или изобщо да не вземе такава. Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.
Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото. При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител. Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.
Съгласно чл. 65, ал. 1 от НПК “обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража”. Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда. Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини. Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест.
Навременно осъществената защита може да предотврати последващи негативни последици за обвиняемото лице.
Екипът ни предоставя денонощна адвокатска защита при задържане от органите на МВР. Притежаваме необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да осигурим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.