Съгласно чл. 1 от ЗН “наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия”. В наследствената маса са включени наследимите права и задължения на починалия. С откриване на наследството за наследниците възникват няколко правни възможности:
Да приемат наследството;
Да се откажат от наследството;
Да приемат наследството по опис.
За да бъде взето правилно решение коя от посочените възможности да бъде реализирана, следва първо да бъде проверено цялостно имущественото състояние на починалия. В настоящото изложение ще разгледаме въпросите относно приемането на наследството – как се осъществява, има ли срок, в който правото може да бъде реализирано и други.
1. Какъв е редът за приемане на наследството?
1.1. Съдебна процедура.
В случай, че след проверка на наследствените права и задължения, се установи, че активите надхвърлят по стойност пасивите, резонно е наследството да бъде прието. Приемането на наследството може да бъде реализирано по три начина.
Първият начин е чрез нарочна съдебна процедура. Следва да бъде подадено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството. Към заявлението следва да бъдат приложени удостоверение за наследници и акт за смърт на починалото лице. По депозираното заявление се образува дело. Делото се разпределя на съдия от съответния компетентен съд. Той постановява съдебен акт, въз основа на който се вписва приемането на наследството. Вписването се извършва в особена книга на съда – арг. от чл. 49, ал. 1 от ЗН. След вписването може да бъде издадено удостоверение, от което да е видно, че наследството е прието.
Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.
1.2. Приемане чрез конклудентни действия.
Наследството може да бъде прието и чрез така наречените “конклудентни действия”. Това са действия, реализирани от наследника, посредством които несъмнено се обективира неговото намерение да приеме наследството. Подобен ефект имат и действията, посредством които се укрива наследствено имущество.
Примери за такива действия са изтегляне на парични суми от банкова сметка на починалия или разпореждане с вещ, включена в наследствената маса.
Доста често срещана грешка, която се наблюдава в практиката е наследник да изтегли налични средства от банкова сметка на починалия, без преди това да е проверил цялата наследствена маса като съвкупност от права и задължения. Получава се ситуация, при която в последствие се установяват задължения на починалия, в размер надвишаващ активите, включени в наследствената маса. С изтеглянето на наличните по банкова сметка средства, наследството се счита за прието по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Веднъж прието наследството, последващ отказ е недопустим. При приемане на наследството наследникът може да се ползва от правата, включени в наследствената маса, но ще отговаря и за задълженията.
Чл. 49. (1) …
(2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.
2. Има ли срок, в който следва да бъде упражнено правото на приемане на наследството?
Законът не предвижда срок, в който да трябва да бъде упражнено правото. От това правило обаче е налице изключение. Такива са случаите, при които е налице наследствено задължение. В тези случаи може да бъде определен срок по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗН, в който наследникът следва да заяви дали приема наследството или се отказва от него. Този срок може да бъде определен от районния съдия или от съдебния изпълнител, в случай, че вземането е предмет на изпълнително дело.
Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.
(2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
(3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.
Наследяването повдига редица въпроси пред наследниците. От изключително важно значение е всеки един наследник да направи информиран избор относно това дали да приеме наследството или да се откаже от него. Това обаче е възможно единствено след цялостно проучване на имущественото състояние на починалия.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.