Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗД “договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях”. Законодателството предвижда различни видове договори в зависимост от техния предмет. Някои договори не са предвидени изрично в закона, но доколкото не противоречат на повелителните му разпоредби могат да бъдат сключвани. Това е проявление на принципа на свободата на договарянето, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД.
Чл. 9. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Договорът за изработка има широко приложно поле в гражданските и търговски отношения. В настоящото изложение ще разгледаме основни моменти, касаещи сключването му, правата и задълженията на страните, изпълнението и защитата при неизпълнение.
Какъв е предметът на договора?
Разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД регламентира предмета на договора.
Чл. 258. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Предмет на договора за изработка могат да бъдат всякакви вещи – движими или недвижими. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че договорът за строителство е разновидност на договора за изработка.
От посочената разпоредба се извлича и характеристиката на договора. По своята правна същност той е двустранен, комутативен, възмезден, неформален.
Той е двустранен, защото поражда задължение и за двете страни. Изпълнителят се задължава да изработи вещта, съобразно възложената поръчка. Възложителят се задължава да заплати определена цена.
Договорът е възмезден, защото е налице разместване на имуществени блага – изпълнителят получава заплащане, а възложителят получава в собственост изработената вещ.
Договорът е комутативен, защото и двете страни отнапред знаят какви са техните престации. Изпълнителят знае каква работа му е възложена, а възложителят знае каква цена следва да заплати за изработката на вещта.
Договорът е неформален, тъй като законът не предвижда определена форма за действителност. Въпреки това с оглед улесняване процеса на доказването при евентуален спор, е препоръчително договорът да бъде сключен в писмена форма. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че процесуалният закон поставя определени ограничения при доказването на облигационни правоотношения посредством свидетелски показания. Тези ограничения са предмет на регламентация в чл. 164 от ГПК.
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.
С какви права и задължения разполага изпълнителят?
Основно право на изпълнителят е получаването на възнаграждение. Възмездността на договора е основен негов белег. Разбира се няма пречка страните да уговорят изработката да бъде извършена безвъзмездно, доколкото в гражданскоправните отношения действа принципа на свободата на договарянето.
Изпълнителят има право да получи проект за изработка. Няма определена форма, на която трябва да отговаря проекта. По своята правна същност това е заданието, което възложителят възлага. Това очертава и предмета на договора, респективно неговото точно изпълнение. При липса на проект изпълнителят би бил поставен в невъзможност да изпълни. Тогава изобщо не би се стигнало до съглашение между двете страни и възникване на облигационно правоотношение. Дори да бъде постигнато съглашение, липсата на конкретно задание за изработка би квалифицирано договора като такъв с невъзможен предмет, което от своя страна би го направило нищожен – арг. от чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
Изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства, като това включва средствата, които са необходими за материали. Разпоредбата е диспозитивна и страните могат да уговорят нещо различно – арг. от чл. 259 от ЗЗД.
Чл. 259. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.
Изпълнителят е длъжен да уведоми другата страна ако проектът или предоставения материал са неподходящи – арг. От чл. 260 от ЗЗД.
Чл. 260. Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора.
Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените и вреди.
Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение – арг. от чл. 261 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 261, ал. 3 от ЗЗД предписва законова солидарност между лицата, които са поели задължението да извършат общо една работа. Това означава, че възложителят може да претендира изпълнение от всеки един от тях поотделно или от всички заедно.
Кой носи риска от погиване на материала?
Основен принцип е, че вещта погива за собственика й. При договора за изработка рискът от погиване на материала е за страната, която го е дала, освен ако другата страна не е в забава – арг. от чл. 263 от ЗЗД.
Чл. 263. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава.
С какви права и задължения разполага възложителят?
Възложителят е длъжен да предостави проект за изработка на вещта. Той следва да предостави на изпълнителя и материала за изработката (ако е постигната такава уговорка между страните).
Основно задължение на възложителя е заплащане на уговорената цена. Това следва от възмездния характер на договора за изработка.
Задължение на поръчващия е да приема работата. При приемането на работата той следва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно – арг. от чл. 264 от ЗЗД.
ВАЖНО: При липса на възражения работата се счита за приета.
Чл. 264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
Какви са правните последици и възможностите за защита при неизпълнение на договора?
Неизпълнението е неправомерно поведение. Законодателят предвижда различни способи за защита в зависимост от естеството на неизпълнението.
В случай, че изпълнителят е изработил вещта съобразно договора, но възложителят отказва да му заплати уговореното възнаграждение, изпълнителят може да предяви иск за реално изпълнение – чл. 79 от ЗЗД. По своята правна същност исковата претенция е осъдителна. При уважаването й ответникът (възложителят) ще бъде осъден да заплати дължимата сума. Доколкото задължението е парично, от деня на забавата се начислява и лихва за забава – арг. от чл. 86 от ЗЗД.
В случай, че изпълнителят не извърши възложената работа, възложителят може да предяви иск за реално изпълнение или да развали договора. Развалянето се осъществява извънсъдебно. Възложителят може да претендира обезщетение в зависимост от естеството на неизпълнението.
Чл. 265 от ЗЗД предписва специална защита за възложителя. Посочената разпоредба регламентира неточно изпълнение от страна на изпълнителя.
Чл. 265. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.
Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителните работи – в пет години.
Договорните отношения повдигат редица спорове пред правоприлагащите органи. От съществено значение за защитата на правата и законните интереси на страните е правилна формулировка на договорните клаузи, респективно документирането на различните етапи от изпълнението. По този начин биха могли да бъдат спестени бъдещи спорове.
Нашият екип притежава необходимата експертиза и опит в областта, която ни дава възможност да предоставим пълно и изчерпателно правно становище и съдействие по вашия случай.